Арменският език | Арменистика и кавказология България |Armenian and Caucasus Stu

Азбука

Създателят на арменската азбука е Месроп Мащоц (прибл. 362-440 г.), образован учен и духовник. Роден е в провинция Тарон, учи гръцки и сирийски езици, и работи като царски архивист. Според неговия ученик Корюн, който написва биография на своя учител в средата на 5 век, той бил запознат със светското право и военното изкуство преди да се отдаде на религиозния живот. Пътува из цяла Армения и осъзнава, че новата християнска религия, проповядвана на гръцки и сирийски език, а не на арменски, недостига до душата на народа. След като става безбрачен свещеник през 394 г., той избира провинция Гохтн, където проповядва християнската вяра на все още непокръстеното население. Опитът му там, изпълнен с невероятни трудности, го убеждава че създаването на арменска азбука е абсолютно необходимо, и ще осигури на мисионерите важен инструмент за осъществяване на тяхната дейност. В лицето на католикос (патриарх) Сахак среща предан поддръжник и двамата се обръщат към цар Врамшапух, който с готовност дава пълното си съгласие и подкрепа.

Като взема няколко от своите ученици, Месроп Мащоц посещава някои от важните гръцки и сирийски образователни центрове по онова време като Едеса, Амида и Самосата, за да направи сравнителни изследвания на фонетичните принципи на различните азбуки. След доста упорит труд той създава азбука, състояща се от трийсет и шест знака. След като дава имена на знаците (айб, бен,гим, да и т.н.) и ги нарежда подобно на последователността на гръцката азбука, той ги занася при един известен калиграф в град Самосата - Руфинус, който оформя дизайна им.

За да изпробва ефективността и точността на тази нова азбука, Месроп съвместно с двама от своите ученици, Йовханнес Кегелецаци и Йовсеп Палнеци, започва да превежда "Притчи Соломонови" от сирийски. След това, с радост и задоволство от успешно приключената мисия, Месроп и учениците му се завръщат в Армения (през 405 г.) и са посрещнати тържествено от царя, католикоса, и народа.

Създадената азбука е толкова добре приспособена спрямо звуковете на арменския език, че успешно изиграва ролята си за повече от петстотин години, без да изисква големи промени, въпреки диалектното разнообразие, коетое характерно за този период. Макар че азбуката е създадена в една доминирана от сирийското влияние среда, гръцкото влияние е очевидно. Най-важните характерни черти на азбуката могат да бъдат обобщени както следва: всяка буква представлява само една фонема, и всяка фонема е означена от една буква, с изключение на звуковете iu, u [ow] и ea, които са представени от комбинация от две букви; всяка гласна се пише самостоятелно; думите се пишат от ляво на дясно, за разлика от семитските езици; няма диакритични знаци.

Арменската азбука - този уникален феномен - е изиграл може би най-важната роля за запазването на националната идентичност на арменците до наши дни.

Граматика

Арменският език принадлежи към семейството на индоевропейските езици и представлява отделен клон.

Съвременният арменски език е представен от два главни литературни варианта: западноарменска книжовна норма и източноарменска книжовна норма. Западноарменската книжовна норма се говори в арменските общности в Ливан, Сирия, Гърция, Балканите, Централна и Западна Европа, Северна Америка. Източноарменската книжовна норма е официалният език на Република Армения. Бидейки официален език от 1918 г., източноарменската книжовна форма развива функционална променливост: това не е само разговорен език и език на литературата и поезията, но също език на науката, бизнеса, офиса и т.н. Според закона за езика на Република Армения цялата бизнес кореспонденция в държавата трябва да се води на арменски език.

Като отделен клон на индоевропейските езици, арменският е уникален с оглед на граматиката си и с повече от половината от етимологическите корени на своята лексика. Притежава система от окончания чрез склонения и спрежения, различни от тези на повечето езици, които водят началото си от земите на Арменското плато.

Като древен език арменският неизбежно е претърпял редица трансформации през вековете. Най-сериозните промени е претърпял синтаксисът. На значителни промени е била подложена и лексиката не само в посока на обогатяване на езика с нови думи или заемки, но и в посока на промяната на смисъла и значението на унаследения от 5 век речников фонд. За сметка на това до втората четвърт на 20 век правописът, употребяван в Армения остава същият, както по времето на Месроп Мащоц. Съвременният западноарменски език продължава да се придържа към класическия правопис от 5 век.

Древните и средновековните арменски граматици пишат обширно по арменска етимология, фонетика и синтаксис. През 5 век арменският граматик Давит вече бил развил собствени теории по етимология и не взел предвид граматичните трактати на Дионисий Тракийски.

Мовсес Кертогахайр (5 - 6 век) изследвал фонетичните особености на арменския език чрез изясняване на различните аспекти на звуковете и буквите, които ги означават. Степанос Сюнеци (починал 735 г.) е известен с изследванията си върху произношението и етимологията, както и със съчиненията си за принципите и правилата на точното артикулиране на отделните звуци и срички. Той също така е първият арменски лингвист, станала известен със своята класификация на гласните и дифтонгите. "Определение на граматиката" на Григор Магистрос Пахлавуни (990-1059) е друг мащабен труд върху арменската граматика. Много преди Ф. Бопп да създаде дисциплината сравнителни езици в началото на 19-ти век, К. Пахлавуни вече работи по сравнителното изследване на арменския и арабския език.

През 12-14 век като продължение на предходната лингвистична традиция граматиците в арменското Киликийско царство проправят пътя за едно ново направление, като развиват "изкуството на писане". През този период е проведена първата правописна реформа. Аристакес Грич (12-ти век) въвежда методология и някои правописни принципи, които служели за основа за бъдещите граматици. Забележително е, че два граматични труда на Вардан Аревелци (1269 г.) са написани на средноарменски език, предшественика на съвременния арменски език. Неговите "Части на речта" са първият опит да се изработят принципите на арменския синтаксис. Интересен е фактът, че Аревелци предсказва, че в бъдеще всички хора ще използват един общ език. Друг граматик от тази епоха - Ховханнес Йерзънкаци, автор на "Сборник с определения на граматиката", разглежда езика като постижение на човешкия интелект, а не като ръководен от божествена намеса.

Граматиците от 14-15 век Есаи Нчеци, Григор Нчеци, Акоп Хримеци и Аракел Сюнеци полагат основите на арменската граматика. Арменските граматици през вековете са имали също и авторски творби, били са и преводачи и познавачи на чужди езици. Книгата "Поетични думи" от 13 век, определяща "трудните" думи в поезията и други граматични трудове, както и диалектни думи, може да бъде смятана за един от първите речници на арменски език. Всъщност във всички живи езици граматиката е опора, която чуждото влияние почти не успява да промени. Арменската граматика е добър пример за това.