Люлка на цивилизацията

Хора са населявали Арменското плато и Кавказкия регион още преди 100 000 години. Не знаем много, но някои рисунки в пещерите и скалите свидетелстват за тяхното присъствие. Тази област е считана за една от люлките на цивилизацията.

Според археологическите и исторически свидетелства развитието на градската цивилизация в региона е започнало около 980 пр.Хр. с образуването на царство Урарту. Руините на една от древните урартийски столици – Еребуни – построена през 782 пр.Хр. от Аргищи I, са съхранени и днес в арменската столица Ереван и са една от забележителностите на града. Първото историческо свидетелство за името Армения е в Бехистунския надпис, изсечен по нареждане на персийския цар Дарий I (521-486 г. пр.Хр.). 

 

Раждането на една нация

Според легендата арменският праотец Хайк победил злия асирийски владетел Бел в епична битка, за да 

спечели свобода за народа си. Той нарекъл тази територия Хайк, а арменците все още използват това име - Хайастан. Легендата е част от богатата арменска история, в която арменските герои се борят срещу злите нашественици и завоеватели за свободата си.

В своята история Армения често е била нападана от други народи, които са се опитвали да я завладеят и поробят. Планинският терен помагал на Армения да се защити от такива агресори, но също пречел на арменските аристократи да се обединят и да започнат обединена съпротива. През следващите векове успешната политика на няколко силни арменски владетели, както и приемането на християнството като държавна религия и създаването на арменската азбука полагат основите на арменската национална идентичност.

 

От море до море

Най-голям разцвет и териториално разширение Армения достига при династията на Арташесидите, управлявала страната между 189 г. пр.Хр. и 2 г. сл.Хр. и в частност при Тигран ІІ (95-55 г. пр.Хр.). По негово време Армения се превръща за кратко в истинска империя, ширнала се от Каспийско до Средиземно море. Тази епоха остава и днес в сърцата на арменците като неповторимо време на величие.

 

Създаване на азбуката

Поради липсата на собствена азбука до началото на 5 век проповедите в арменската църква се водели на сирийски и гръцки език. В края на 4 век сл.Хр. духовникът Месроп Мащоц осъзнава, че липсата на собствена азбука пречи на християнската вяра да достига до душите на хората. Използвайки наскоро изобретената от сирийския монах Даниел азбука, той създава своя на нейна основа. За разлика от тази на Даниел, която имала само 24 букви, азбуката на канонизирания впоследствие Месроп Мащоц има 36, които отразяват напълно звуковото разнообразие на арменския език. С малки промени създадената от Месроп през 405 г. азбука се употребява и днес от арменците.
Създаването на азбуката подготвя пътя за първия Златен век на арменската култура и през следващите столетия арменските писатели оставят бляскави произведения на литературната и научната мисъл.

 

Нашествия

Арменското плато и Кавказ винаги са били на кръстопът на цивилизацията както от географска, така и от културна гледна точка. От древни времена, този регион е служел като част от Пътя на коприната, път от Изток към Запад и обратно. Армения винаги е представлявала геополитически интерес за много от съседните държави като Асирия, Партия и Римската империя. След разпространяването на християнството в Армения арабите и персите започват нашествия в страната, превръщайки я в буферна зона между Изтока и Запада. През 7 век арабите завземат Армения и тя успява да възстанови независимостта си едва през 9 век благодарение на династията на Багратидите.

Управлението на династията на Багратидите е период на подем за Армения. Много от манастирите, считани за представителни за арменската архитектура, са построени по тяхна заповед и воля. Мирът обаче е нарушен от нашествията на селджуките през 11 век, които са последвани през 13 век от монголите. Последното арменско царство (Киликия) успява да оцелее чак до 14 век.

След като османците завладяват Константинопол през 1453 г., идва и редът на Армения в началото на 16 век. Докато турците напредват от запад, от изток персите също настъпват и завземат Тбилиси, Ереван, Нахичеван, Планински Карабах и Азербайджан, като изселват принудително голям брой арменци в град Исфахан. В средата на 17 век османските турци и персите уреждат различията си, разделяйки Армения помежду си. В началото на 19 век в региона се появява нов играч – Руската империя, която отвоюва през 1828 г. Източна Армения – бъдещата Ереванска губерния.

 

Първият геноцид на 20 век

 В края на 19 век обширната Османска империя започва ускорено да се дезинтегрира под натиска на потиснатите немюсюлмански малцинства, борещи се за политически реформи и независимост. В опита си да спре или поне забави тези процеси през 1894-1896 г. по заповед на султан Абдул Хамид ІІ е извършено първото голямо изтребление на арменци, които отнема живота на 300 000 души.
Когато избухва Първата световна война, дошлите на власт през 1908 г. младотурци решават, че е ударил часът да прочистят веднъж завинаги Османската империя от нетурски и немюсюлмански етнически елементи. Възползвайки си от хаоса на войната, те организират първия холокост на 20 век. Между 1915 и 1923 г. в следствие на директни избивания, болести, глад и депортации са унищожени 1,5 милиона арменци, живеещи от хилядолетия в земите на Османската империя. Оцелелите търсят спасение на територията на Източна Армения или в Европа и Северна Америка, където подсилват старите или създават нови общности от арменската диаспора.

 

Първата независима арменска република

Разпадането на Руската империя през 1918 г. дава възможност Източна Армения да поеме, макар и за кратко, по пътя на независимо държавно съществувание. На 28 май 1918 г. бившата царска губерния обявява независимост и е провъзгласена Първата арменска република. Още в самото начало тя е изправена пред изключителни трудности – икономиката е в разруха, държавата е обременена от хиляди бежанци, турските войски започват настъпление от запад, подпомагани от изток от азерите. Изолирана териториално, политически и икономически от Европа и САЩ, Армения е оставена сама на силите си.

 

Съветска Армения

 В края на 1920 г. болшевиките атакуват и окупират Армения. Съветският съюз установява приятелски отношения с Турция на Кемал Ататюрк, като й отстъпва западноарменските провинции и оставя в пределите на Армения само източните провинции Ереван и Гюмри. През 1923 г. Съветския съюз под натиска на Турция отстъпва арменските области Нахичеван и Планински Карабах (Арцах на арм.) на Азербайджан, като по този начин дава граница на Турция с нейните азерски братовчеди. В това действие обаче личи и вечният принцип “разделяй и владей”, приложен от тогавашния комисар по националностите Сталин, който издълбава бездна в отношенията между арменци и азери.
Съветският период въпреки почти пълното унищожаване на гражданските свободи и системното потискане на националното чуство на арменците в името на социалистически интернационализъм има и някои положителни страни. Включването в пределите на огромния Съветски съюз й осигурява на Армения не само политическа сигурност и огромни вътрешни пазари, но и стимулира развитието на тежката индустрия с всичките генетични дефекти на плановата икономика. Към 80-те години на 20 век обаче се оказва, че този модел на икономическо и социално развитие е изчерпан.

 

Независимостта на Армения и Планински Карабах

Идването на власт на Михаил Горбачов и неговата перестройка са белязани от процеса на икономически колапс и политическа дезинтеграция на Съветския съюз. Признак за разпада е не само чернобилската ядрена катастрофа през 1986 г., но и унищожителното земетресение, поразило Армения на 7 декември 1988 г., нанесло огромни щети на икономиката и отнело живота на 20 000 души. По същото време започва и рязко изостряне на отношенията между живеещите в Азербайджан арменци и азерите, резултат от натрупаното и потискано седем десетилетия от Москва междуетническо напрежение. В името на защитата на сънародниците им в Азербайджан в Ереван е създаден комитетът “Арцах”, който се превръща в катализатора на последвалите процеси на отделяне на Армения от Съветския съюз.
На 21 септември 1991 г. Армения обявява независимостта си от Съветския съюз. Това я прави първата съветска република, направила тази стъпка преди официалното разпадане на СССР малко по-късно през същата година. Скоро след това Турция, Азербайджан и дори християнска Грузия блокират доставките на енергия и стоки за Армения. През първите 5-6 години от съществуването си Третата арменска република преживява изключително тежки моменти и населението й е на ръба на оцеляването, но силният патриотичен дух и помощите от богатата диаспора, особено американската, успяват да стабилизират страната, която успешно издържа и напрежението в започналата война с Азербайджан заради Планински Карабах.
През седемдесетте години, през които тази област административно влиза в състава на Азербайджанската ССР, арменското население в нея е подложено на политиката на деарменизиране, водена от властите в Баку. Много от арменските църкви и гробища са осквернени; арменският език е забранен; инфраструктурата е оставена без поддръжка. Опитите на карабахските арменци чрез референдум да се отделят от Азербайджан и да се обединят с Армения е смазан с брутални погроми. Това прераства във въоръжен конфликт между 1991 и 1994, в който арменците от Планински Карабах смело защитават с оръжие в ръка правото си да се самоопределят. Конфликтът е частично разрешен чрез установяването на независима от Азербайджан и Армения област със самостоятелно правителство, което обаче е признато единствено от Армения.

 

 

 

 

 

designed by assistant  Antoaneta Anguelova

anguean © 2020 armenistikaSU. All rights reserved.