1. Преподаватели

 

1.1  доц. д-р Петър Голийски

Ръководител на специалност Арменистика и кавказология

 

Завършва езикова гимназия в гр. Ловеч. През 2000 г. завършва специалност Арменска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През април 2005 г. защитава докторска дисертация на тема "Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през Средновековието" (233 страници, включваща карти и илюстрации). От 2006 г. ръководи специалност Арменистика и кавказология. Освен с арменистиката, научните му интереси са свързани с древната българска история и митология, старите източни религии и митологии, кавказологията и изворознанието. Понастоящем работи върху сборник с работно заглавие "Арменски източници за българската история", който включва оригиналните арменски текстове, техният превод, коментари и показалци. Публикувал е четири книги - "Зиези, които са от българите", и "Българите в Кавказ и Армения (II - X век)", „Армения и иранският свят І-V век”, „Заселването на българите на Балканския полуостров IV–VII век. Том I (по ономастични данни)“ и „Заселването на българите на Балканския полуостров IV–VII век. Том II (по исторически данни)“ , както и множество публикации, включително от участия в различни конференции.

 

През 2011 г. Централният борд на Арменския благотворителен съюз (AGBU) връчва на д-р Петър Голийски международната награда “Гарбис Папазян” за приносите му в изследването и популяризирането на арменската история, култура и език.

 

http://agbu.org/news-item/agbu-honors-bulgarian-scholar-dr-petar-goliyski-with-garbis-papazian-award/

 

 

 

Арменистични изследвания:

Дисертация присъждането на научната и образователна степен “доктор”, 2005 г.

 

Тема: “Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо просъствие в българските земи през Средновековието” (241 стр., включващи лингвистични и демографски карти, изработени от автора)

Резюме: Първата и втората част на дисертацията представляват подробно изложение на наличните писмени сведения за арменските и павликянски миграции в българските земи между VІ и ХV век като база за по-нататъшния лингвистичен и демографски анализ. 

Трета част включва първия в света пълен списък (на базата на наличните османски данъчни регистри и средновековни български и сръбски царски, феодални и манастирски грамоти) на арменски лични имена от периода ХІV-ХVІІІ век в Мизия, Тракия и Македония.

Четвърта част представлява подробен списък на стари, изчезнали или и днес съществуващи имена на селища и местности в периода ХІІ-ХХ век.

Петата част е списък с 51 арменски думи в българските диалекти и книжовен език – още един аспект на арменското етническо присъствие в българските земи през Средновековието.

Всички тези лингвистични данни изясняват редица въпроси: кога павликяните в българските земи са асимилирани и кога са асимилирани старите арменски колонии в България. Павликяните са претопени през втората половина на ХVІ век (а не към края на ХІІІ), старите арменски колонии в Мизия и Тракия – по същото време (с изключение на градовете София, Варна и Пловдив), но в Македония процесът е по-бавен приключва в първата половина на ХVІІ век.

 

 

Книги:

 

"Зиези, от който са Българите". Изд. Тангра ТанНакРа, София 2003 (448 стр.) 

“Българите в Кавказ и Армения (ІІ-Х век)”. Изд. Тангра ТанНакРа, София 2006 (660 стр., включващи исторически карти и илюстрации)

Резюме: Книгата включва убедителни свидетелства за присъствието на българите в Северен Кавказ и за българо-арменските контакти през първите векове след Христа, както и убедителни писмени и топонимични данни за българските миграции и селища във Велика Армения след 186/187 г. сл. Хр. (в областите Вананд и Дерджан и около планините Пархар и Арагац) и след 553 г. в Южен Сюник и Азeрбайджан. Книгата е основана на богата и почти непозната изворова база.

 

 

„Армения и иранският свят І-V век.” (Културни, социално-политически и езикови връзки). Тангра ТанНакРа  ИК., С., 2013 (424 с. с карти + ил.)

 Резюме: До този момент в света има само две специализирани монографии върху темата за културното, религиозното, държавното и общественото влияние на иранците върху древните арменци: James Russell. Zoroastrianism in Armenia (Harvard University, 1987) и Эдуард Хуршудян. Армения и сасанидский Иран (историко-культурологическое исследование, (Алматы 2003). Настоящият труд е третото в света обемно изследване по въпроса и надминава тематично предишните две, разработвайки много по-задълбочено въпросите за обществения строй на Армения под властта на Аршакидите, за предхристиянската религия в страната и за мястото й в контекста на общоиранската религиозна проблематика.

 

 

„Заселването на българите на Балканския полуостров IV-VII век. Том I (по ономастични данни)”, Тангра ТанНакРа  ИК., С., 2014

„Заселването на българите на Балканския полуостров IV-VII век. Том II (по исторически данни)”, Тангра ТанНакРа  ИК., С., 2014

 

Статии и студии:

 

“Митологични и фолклорни мотиви при българи и арменци” – сб. Българи и арменци заедно през вековете. София, 2001

 

“Кой е народът “Влъндур” у Мовсес Хоренаци?” – сп. Авитохол, кн. 26, София, 2004

 

“Защо щъркелът носи бебетата?” – Изтоковедски научни изследвания. Юбилеен сборник на ЦИЕК. Софийско университетско издателство. С., 2006

 

“Думи от арменски произход в българските тайни говори” - Изтоковедски научни изследвания. Юбилеен сборник на ЦИЕК. Софийско университетско издателство. С., 2006

 

“Един арменски извор за падането на Ловеч под турска власт в контекста на османското завоевание на българските земи” – сб. “Градът – етнология, бит и култура”. Троян, 2007

 

“Българо-арменските връзки Х-ХІ век като изява на личности” – сб. Арменската духовност. С., 2010

 

„Армения между зороастрийския чук и християнската наковалня“. Списане „Епохи“. Том 25, брой 2, 2017 г. Онлайн: тук

 

„Древните и средновековните българи в сирийските и сирийско-арменските извори“. Списане „Епохи“. Том 27, брой 2, 2019 г. Онлайн: тук

Научни доклади:

 

“Изчезнали топоними от арменски произход в българските земи ХІ–ХVІ век” – доклад от международната научна конференция под надслов “Българо-арменските взаимоотношения и Кристапор Микаелян”, проведена на 10–11 март 2005 г. Приет за печат в сборник с материали от конференцията.

 

 

                
 

1.2. ас. Еожени Сакъз

 

Завършва "История на международните отношения" в Ереванския държавен университет. От 1998 г. Еожени Сакъз работи като преводач в различни държавни институции и като хоноруван преподавател в Софийски университет в специалност Арменистика и Кавказология. Има участия в редица семинари и международни конференции по свързани с Армения теми. Има редица публикации и научни изследвания. Владее три езика. От юни 2010 г. е назначена като асистент по арменски език.

 

Глава от книга

"Столицата Мцурн и историографа Мараб Мцурнийски" от А. Саакян 2014

Друго

"Как бе построен Арменският народен дом в София след отчуждаването на стария църковен имот на арменците в града", в-к "Ереван"2016

Преводи на разкази от арменски писатели, Списание Пламък, 2016

Превод на разкази, Толкова близо, толкова далеч - сборник, Авангард Прима 2014

Редактор

Арменско-български онлайн речник, Редактор 2017

Български речев етикет с еквиваленти на фразите на руски, арменски и английски език, Редактор 2012

Статии

"Признаване на геноцида над арменците в България", Сборник с доклади, 2016, стр.:146-151

"Процесът на отчуждаване на старата арменска църква „Света Богородица“ в София и построяването на новия храм", Арменският духовен живот в България, 2015, стр.:121-131

"Поглед на българските преводачи към арменската поезия през първата половина на XX век.", Арменската духовност, 2010, стр.:333-338

Доклади

 

„Признаване на геноцида над арменците в България“ 2015

„Процесът на отчуждаване на старата арменска църква „Света Богородица“ в София и построяването на новия храм в града“, 2014

 „Как бе създадена специалността „Арменска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски в помощ на училищата с преподаване на майчин арменски език“, 2014

„Карекин Нъждех – един герой на Армения и България“, 2013

"Поглед на българските преводачи към арменската поезия през първата половина на XX век", 2007

 

1.3. ас. Антоанета Ангелова

 

Ас. Антоанета Ангелова завършва през 2001 с магистърска степен Арменска филология в СУ "Св. Климент Охридски". От 2001 г. до сега преподава стара, нова и съвременна арменска литература в СУ "Св.Климент Охридски". В периода 2006 - 2008 г. работи като преводач в Европейската комисия в Люксембург, в Дирекция "Преводи", а също отговаря за редакцията и оценяването на външните преводи. От юли 2008 г. работи като преводач на художествена и техническа литература. Има участия в редица семинари и международни конференции по свързани с Армения теми. Има редица публикации и в момента се занимава с редица изследвания, касаещи арменската литература. Владее арменски, английски, испански, френски и руски.

 

Преводи:

 

"Денят" - есе на Наира Пирумян, Liternet- е-списание за литература, критика и хуманитаристика, 2017 

(може да се прочете тук: https://liternet.bg/publish27/naira-pirumian/deniat.htm )

Елда Грин, Разкази, списание "Пламък" брой 32016

превод на разказ "Ръцете" на Елда Грин в сборника "Толкова близо, толкова далеч", Авангард Прима 2014

превод на разказа "Лучени сълзи" на Елда Грин в сборника "Толкова близо, толкова далеч", Авангард Прима 2014

превод на разказ - "30 см" на Наира Пирумян, електронно списание "Литернет"2012

(може да се прочете тук: https://liternet.bg/publish27/naira-pirumian/30-sm.htm )

Антоанета Ангелова, рецензия : Стоянова Р. С. Български речев етикет (с еквиваленти на фразите на руски, арменски и английски език)., "Богианна"2012

Превод на книгата "Довиждане, Птицо" на Арам Пачян, издателство "Парадокс", София, 2019 г.

Статии

„Армения – първата християнска държава”, синодално издателство на Българската православна църква – „Църковен вестник” 2010

«Арменско-българските отношения през вековете» в сборника «Армения и България –минало, настояще и бъдеще», Еревански държавен университет 2009

"Съпоставимост на по-често срещаните арменски и български фразеологизми", От Лингвистика към семиотика: Траектории и хоризонти в изследването на комуникацията, редактор/и:Людмила Илиева, Петър Моллов, Мартина Нинова, издателство:Университетско издателство "СУ.Св.Климент Охридски", 2019, стр.:160-168

"Арменските писателки, защитаващи правата на жените през XIX-XX в.", годишник на департамент "Романистика и германистика" на НБУ - том 3, издателство:Издателство на Нов български университет, 2017, стр.:300-3102017

"Арменски средновековен епос Давид Сасунски", Годишник, издателство: на департамент „Романистика и германистика“ на Нов български университет. Том 1., 2015

Други:

Редактор на издание , Стоянова Р. С. Българско-руско-арменско-английски речник", Богианна 2012

рецензия:Стоянова Р. С. Български речев етикет (с еквиваленти на фразите на руски, арменски и английски език)., "Богианна" 2012

Доклади:

"Съдбата на известни арменски интелектуалци по време на Геноцида", Престъпления против човечеството и тяхното отражение в XXI век. По случай 100-годишнината от Геноцида над арменците., издателство:БАН, 2016

"Литературата - душата на един народ", Арменската духовност, издателство:Изток-Запад, 20092009

Участие в конференция

лекция “Арменските писатели и Геноцида”, СУ "Св.Климент Охридски", 21 април 2015 г.

1.5. хон. преп. Арам Наджарян

 

Роден е в Сирия. През периода 1973 - 1975 г. учи в Ливанския университет в Бейрут, но избухването на гражданската война го принуждава да прекъсне образованието. През 1982 г. той завършва с магистърска степен Арабски език и литература, както и арменски език и литература във Факултета по Източни езици в Ереванския държавен университет. В периода 1982 и 1987 г. той е асистент по арабски език в Таджикския университет в Душанбе. От 1988 г. той е хоноруван преподавател по арабски език в Центъра по източни езици и култури към СУ "Св.Климент Охридски", където преподава риторика на класическата арабска литература, метрика на класическата арабска поезия, практически арабски език, морфология на арабския език, калиграфия и др. Същевременно преподава арабски език в Университета във Велико Търново "Св.Св. Кирил и Методий", а от 1994 до 1997 г. преподава арабски език във Факултета по право на Бургаския свободен университет. От 2000 г. едновременно с преподаването на арабски език в СУ, той преподава в Департамента за езиково обучение на същия университет. Започва да преподава в специалност Арменистика и Кавказология от нейното създаване през 1995 г., където преподава практически арменски език, синтаксис, историческа граматика, арменска диалектология, и др. Има също редица публикации в български и чужди издания и алманаси. През 2003 г. превежда от български на арабски език сборника "Българи и араби" (на издателска къща Тангра ТанНакРа), за което е получил висока оценка от дипломатическите представителства на арабските държави в Република България.  Съавтор е в няколко други книги и учебници.

1.6. хон. преп. Зари Танкаранян

Зари Танкаранян завършва Държавния педагогогически университет в Ереван, Армения, с магистратура по арменска език и литература и руски език и литература. Работи като учител по арменски език в 76 ОУ "Уилям Сароян", в периода 1985 -1990 г. преподава арменски език в Подготвителния факултет на Ереванския държавен университет. Тя работи като дългогодишен официален преводач на посолството на Република Армения в България. От 2014 г. работи като хоноруван преподавател в специалността, където води часове по практически арменски език, арменска фразеология, специализиран превод и др.


 

 

   2. Бивши преподаватели:

2.1. доц. Едуард Селян - той е един от основателите на специалността, и първият преподавател в нея. През 1961 г. завършва със степен магистър по Арменски език и литература в Ереванския държавен университет. През 1962 г. специализира машинен превод в Арменската академия на науките. През 1965 г. защитава докторска дисертация по филология в Ереванския държавен университет. В периода 1969 – 1983 г. работи като лектор по арменски език в Софийски университет "Св. Климент Охридски". От 1991 г. работи като експерт по арменски език в Министерство на образованието и науката в България и през периода 1995-1998  г. е началник на новосъздадената специалност "Арменска филология" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". От 1999 г. работи като управник на Арменския музей в Лос Анжелис, Калифорния. Има редица публикации, предимно арменски речници и изследвания на арменското павликянско движение.

 

 

 2.2. хон. преп. Агоп Мелконян - роден в гр. Бургас през 1949 г. Завършва машинно инженерство и журналистика. Започва кариерата си като журналист във вестник "Технически авангард". Той е един от най-добрите български писатели-фантасти. Автор е на няколко книги, романи и фантастични разкази. Издава списание "Омега" за фантастична литература, и е редактор на месечното списание "Върколак"; превежда арменска литература и поезия, която публикува в собственото си издателство "Ерато". През 1995 г. започва да преподава история на арменската литература в специалност "Арменска филология" в Софийски университет "Св. Климент Охридски".

 

 

2.3.  проф. д.ф.н. Саркис Саркисян - През 1957 г. завършва философия (и втора специалност - история) в СУ "Св.Климент Охридски". Научната му кариера започва през 1960 г., когато е назначен като асистент в Техническия университет в София, където работи до 1992 г. Той е един от основателите на специалност Арменска филология. Преподава там от 1995 г. и все още продължава. От 1996 г. до 1999 г. работи като главен секретар в Славянския университет. През 1994 г. е избран за академик и член на Международната академия по философия. През 2008 г. той е номиниран за академик на Арменската национална академия на науките. Автор е на повече от 300 научни публикации, 20 монографии, 10 учебника и много публикации на арменски, английски, немски и руски езици.  Последните му монументални публикации са: "Армения - духовен и научен живот през вековете) (публикувана през 2001 г.), "Арменската цивилизация" (2005 г.), и "История на Армения" (2005 г.).

 

2.4. хон. преп. Агоп Орманджиян

 

Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", след което специализира Арменски език и литература в Ереванския държавен университет. 38 години работи като кореспондент, редактор и сътрудник в централната българска преса. Работи седем години като заместник и главен редактор на вестник "Ереван" в София.  Има над 2100 публикации в българската и чуждата преса. Агоп Орманджиян е заемал поста на шеф на дирекция "Публикации" в Международния информационен център за история на Балканите и Средиземноморието на ЮНЕСКО.  Понастоящем работи като хоноруван преподавател в специалност Арменистика и Кавказология. Орманджиян има изследвания и публикации, посветени на арменските източници за българската и балканската истории. Автор е на сборника "Арменски пътеписи за Балканите XVII - XIX в." и на двутомен арменско-български учебен речник. Също така има редица научни и научно-информационни публикации в алманаха на Българската академия на науките и в СУ "Св.Климент Охридски". Има 30 години опит като преводач, трудовете му включват 32 арменски и български заглавия от художествената и научно-популярната литература, включително класиците на арменската литература - Раффи, Тотовенц, Ширванзаде, Махари, Даштенц, Агатангелос и други. Съставил е и публикувал речник на арменските имена. Последният му труд е превод на арменски език на българския епос под заглавието "Крали Марко", който предстои да бъде публикуван в Армения. Агоп Орманджиян е член на Съюза на българските преводачи и на Съюза на писателите в Армения.

 

Публикации:

 

 

Книги и статии

 

 

Арменски пътеписи за Балканите (ХVІІІ–ХІХ век). София, 1985 

 

Армено-български учебен речник. Част 1-2. София, 1985

 

Арменски именник. Пловдив, 2000

 

Непознатият Изток. (Сборник статии). София, 2002

 

 

 

Преводи от арменски на български език

 

 

 1970 –1979 г. 

 

 

Хрант Матевосян. Оранжевият табун. (Сборник повести и разкази). София, 1975* 

 

Арменски разкази. Сборник. София, 1975*

 

Зорайр Халапян. Къде беше, човече божий. София, 1976

 

Варткес Бедросян. Аптека “Ани”. София, 1976 

 

Серо Ханзадян. Каджаран. София, 1977 

 

Вахан Тотовенц. Животът по стария римски път. (Сборник повести и разкази). София, 1978

 

Хрант Матевосян. Дърветата. (Сборник повести и разкази). София, 1978

 

Мушех Галшоян. Горнилото. (Повести). София, 1978

 

Мъгърдич Саркисян. Осъдени от съдбата. (Сборник повести и разкази). София, 1979

 

Александър Ширванзаде. Хаос. София, 1979

 

 

1980–1989 г. 

 

 

Кеворк Аршакян. Дъх на мента. София, 1980

 

Агаси Айвазян. Приключенията на сеньор Мардирос. (Сборник повести и разкази). София, 1981

 

Гурген Махари. Пред прага на младостта. Трилогия. Пловдив, 1981

 

Рафи. Самвел. София, 1982, 2010

                 

Варткес Бедросян. Преживяни и непреживяни години. (Сборник повести и разкази). Варна, 1985 

 

Вахакън Крикорян. Затворената стая. (Сборник повести). Пловдив, 1985

 

Серо Ханзадян. 3 години и 291 дни. Варна, 1986 

 

Х. Агаян, О. Туманян, А. Исаакян. Храбрият Назар. Арменски приказки. София, 1986*

 

Карен Симонян. Планетата на двойниците. (Сборник фантастични разкази). Варна, 1987

 

Серо Ханзадян. Жадна съм, дайте вода. Сборник. Варна, 1987

 

 

1990–1999 г.

 

  

Хайк Хачатрян. Хлебоструй. Арменски притчи за хляба, човека и земята. Пловдив, 1996

 

История на арменския народ. Под редакцията на М. Г. Нерсисян. София, 1998

 

 

 

2000–2009 г.

 

Агатангехос. История на арменския народ. Пловдив, 2001

 

Хачик Дашденц. Зовът на орачите. Пловдив, 2003

 

Мардирос Сарян. Слънцето е във всеки от нас. София, 2004*

 

Нар-Дос. Анна Сароян. (Сборник повести и разкази). Пловдив, 2005

 

Едуард Саркисян. Зовът на бездните. Пловдив, 2008

 

 

2010–2019 г. 

 

Хрант Матевосян. Боже, колко хубав е светът. (Сборник). София, 2010*

 

Вардан Балян. Загадката Зангезур. Пловдив, 2012

 

Хайк Хачатрян. Династокрацията на Армения. Пловдив, 2014

 

Забел Есаян. Сред развалините. Парекордзаган, Пловдив, 2014

 

 

 

Преводи от български на арменски език

 

Крали Марко (български епос). Ереван, 2010

 

* Заглавията не са оригиналните, а са на преводача.



 

1.6. хон. преп. проф. д-р Артин Потурлян

  

Артин Потурлян е български композитор и педагог. Завършил е Българската държавна консерватория със специалност Музикална педагогика. По време на обучението си следва композиция при проф. Пенчо Стоянов и проф. Панчо Владигеров. През периода 1969 -1974 г. учи композиция в класа на проф. Лазар Сарян в Ереванската държавна консерватория "Комитас". Понастоящем е преподавател по полифония в Националната музикална академия "Проф.Панчо Владигеров" и също така работи като хоноруван преподавател по арменска музика в специалност Арменистика и Кавказология в Софийски университет. Награден е с Първа награда на конкурса по композиране "Зимни музикални вечери" в Пазарджик през 1985 г. и има награди от Съюза на българските композитори през  1983 г., и през 1989 г. Негови композиции се изпълняват в Ереван, Тбилиси, Москва, Виена, Братислава, Берлин и т.н.

 

designed by assistant  Antoaneta Anguelova

anguean © 2020 armenistikaSU. All rights reserved.