Търсене
  • доц. д-р П. Голийски

НАЙ-СТАРАТА АРМЕНСКА СРЕДНОВЕКОВНА КАРТА С ОЗНАЧЕНА НА НЕЯ БЪЛГАРИЯ

Картата е датирана към края на XIII – началото на XIV век. Съставена в град Кафа (днес Феодосия) в Крим и се съхранява в хранилището-музей за древни ръкописи „Матенадаран“ в Ереван под сигнатура MS 1242.


На картата България е означена под името „Пулгхарк/պուղարք“ (в засветления кръг) и е разположена по диагонал на север-северозапад от Йерусалим – центъра на света и на картата.


Преди „Пулгхарк“ на картата е обозначен „Костанднуполис“ (Կոստանդնուպոլիս), тоест Константинопол. Вляво от България е поместено „море/ծով“ (Черно море), а зад него на североизток са „ърузк“ (ըռուզք), тоест русите; „Кафа“ в Крим (Կաֆայ), след това „суша/материк“ (ցամաք), „Азах“ (ազախ), тоест Азов, пак „суша/материк“, след което „Сара“ (սարա), тоест Сарай, пак „суша/материк“, после „Харазм“ (խարազմ), тоест Хорезм. На север от Харазм е страната/народът „Хайтайк“ (խայթայք), което най-вероятно са хефталитите, записвани на арабски като „Хайтал“. В най-далечния източен край е „Страната на индийците“ или „Областите на индийците (Աշխարհք հնդկաց).



Надясно от “Пулгхарк” е поместено „море/ծով“ (Егейско или/и Адриатическо), а зад него на северозапад е „Венежиа“ (վէնէժիա), тоест Венеция. Зад нея има надпис „този край е Европа“, а по-нататък са отбелязани „аламаните“ (Ալամանք), тоест германците и „пранките“ (փռանքս), тоест франките/французите. В най-северозападния сегмент на картата е поместена „Спаниа“ (սպանիա), тоест Испания.


(Петър Голийски)



17 преглеждания