Търсене
  • доц. д-р П. Голийски

БЪЛГАРИТЕ В АРМЕНИЯ И ЮЖНО ОТ КАВКАЗ – ЧАСТ 3

Областта Вананд, околностите на селата Докс и Алцек около Ечмиадзин, средната част на Лазистанския хребет, известна като Болхар/Балхар, и тамошните две едноименни села формират западния сегмент от древнобългарската диаспора в Задкавказието. Източния сегмент, в който попадали земите на днешна Южна Армения, Нахичеван и Азербайджан, се формира по-късно – след средата на VI век. Остатък от българските поселища от източния сегмент например е названието на средновековната арменска област или провинция (арм. гавар) на име БАЛК, част от големия кантон (арм. наханг) Сюник. Балк е споменат още в края на VII век, но традиционно името се обяснява като образувано от племенното название „бали“ + староарменското окончание за мн.ч. и за области и народи „-к“. Тоест Балк следва да се тълкува като „страна/област на балите“. В същия район обаче средновековните източници са регистрирали две селища, чиито имена подобно на червена лампичка сигнализират за българско етнически присъствие и за друго обяснение на произхода на названието „Балк“. През ХІІІ век сюникският гавар Балк вече е бил разделен на два по-малки гавара – единият бил запазил старото си име Балк, докато вторият бил известен като Другият Балк. Пак през ХІІ–ХІІІ век в Другия Балк е съществувало село с името ВАНАНД, днес изчезнало. Още едно село на име ВАНАНД е съществувало по същото време в съседния гавар Голтн. Вторият Вананд съществува и сега под същото име на територията на областта Нахичеван, влизащата днес в пределите на Азербайджан (вж. Карта 1). Подобна комбинация БАЛК + ВАНАНД извън територията на Армения е известна единствено на територията на днешен Дагестан – това са развалините на градището при днешния Верхний Чирюрт. На неговото място през Ранното средновековие е съществувал град, който в различните източници се споменава под три имена – БАЛК, БИЛХАР и ВАНАНДАР. За Чирюрт археоложката проф. Маргарита Ваклинова съобщава, че „сива излъскана керамика от сарматски тип с аналогии в аланската култура има и в гробовете на Чирюртския грунтов некропол. Техни аналогии има и в Северозападен Кавказ, и в паметници, свързани пряко с българите от VІІ–ІХ в...“ (вж. свързания текст „Следите от българите върху картата на Северен Кавказ“: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=197151445057918&id=106804227425974). С оглед на тези сигнални светлини може да се допусне, че автентичното название Балк е било преосмислено впоследствие в арменска езикова среда като „Бал + к“, тоест „страна/област на балите“. Едно интересно сведение за населението на гавара Балк може да се открие в книга III на „История на страната Алуанк“ (Кавказка Албания). Книга I и II от „История на страната Алуанк“ са дело на арменския книжовник от VIII век Мовсес Каланкатуаци, докато за автор на книга III се приема живелият през IX век Мовсес Дасхуранци. Ето какво съобщава Дасхуранци: „А след две години (т.е. през 840 г. – П.Г.) имало тежка и люта зима и мъчителна смърт сполетяла много добитък и пастири. В онези дни дошли балкците и причинили щети на гаварите Сисан, Три и Амарас. И излязъл срещу тях Йесайи, наречен Абу Мусе, и ги изклал.“ От този откъс става ясно, че основата на поминъка на населението на Балк, в противовес на коренното арменско население, било скотовъдството, а не земеделието и морът сред добитъка довел до страшен глад сред тези хора. Което загатва за битие на доскорошни номади, които все още съхранявали стария си начин на живот. Пак в книга III на „История на страната Алуанк“ има едно, още по-интересно сведение: „А в 287 година по арменското летоброене (т.е. в 838 г. – П.Г.) амир момин Абрахам тръгнал с огромна войска срещу страната на ромеите превзел с меч великия град Емория и го опленил. Оттам се върнал в родината си. Това е той – Абу Сахак. В същата година владиката на владиците Йовханнес, който бил владика на Армения, Иверия и Алуанк, повторно измолил от царския двор БУЛХАР, Хойта и Патгос – тези три области.“ До 838 г. трите гореспоменатите три епархии – Булхар, Хойта и Патгос, се намирали под юрисдикцията на католикоса (патриарха) на Кавказка Албания, но след тази дата в резултат на интригите на арменския католикос Йовханнес Оваеци (833–855 г.) арабският халиф ги прехвърля под върховенството на Арменската църква. Сведението позволява да се локализира приблизително местоположението на епархия Булхар. След като до 838 г. тя била на албанска територия, най-вероятно епархия Булхар се е намирала в района на Муганската равнина в днешен Азербайджан. В този район и изобщо в днешен Азербайджан съществуват или са съществували топоними и етноними, свързани с източнокавказките българите, както и със суварите/сабирите и барсилите. През Муганската равнина и сега тече река БОЛГАРУ (Болгару-чай, Булгар-чай). В същия район обаче (Билясуварски район на Азербайджан) в миналото са били известни и други топоними – БОЛГАР, БОЛГАРКЕНТ ( „Български град“ ), БОЛГАР-КОК-ТЕПЕ ( „Български висок хълм“ ). През ХІХ век едно от подразделенията на племенната общност кенгерли в Азербайджан се е наричало БОЛГАРЛЪ. Самото име Кенгерли силно наподобява старото оригинално самоназвание на печенегите – КАНГАР, с които те били известни в Средна Азия преди да започне тюркизацията им. Освен тези имена, пò на юг, около Талишките планини и близо до Ленкоран, някога е съществувало селище на име БОЛХАР. Забележителното във всички тези топоними е, че те съдържат „О“, а не „У“, тоест формата им е БОЛГАР, а не БУЛГАР. Тя едва ли обаче е резултат от влияние на руския език, защото по същия начин в арменската география „Ашхарацуйц“ е записано името на българската племенна група Чдар-БОЛКАР (вж. свързания текст „Българите северно от Кавказ от средата на V до края на VI век“: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=176098617163201&id=106804227425974&__tn__=K-R), която населявала територията на днешен Дагестан. Тоест най-вероятно тези български поселници в някогашната Кавказка Албания и Азербайджан са принадлежали към групата Чдар-Болкар. Кога обаче се появяват българите в Източното Задкавказие. Най-вероятно това се случило в средата на VI век. През 552 г. персийският цар на царете Хосров I Ануширван организира голям поход против племената и народите северно от Кавказ и нанася жесток удар на „Суварската конфедерация“ (термин на азербайджанския историк Юсиф Джафаров), в която влизали собствено сувари, барсили, хазари и източнокавказки българи. Хосров се завръща от похода с голям брой пленници, които разселил на територията на Източна Армения и Кавказка Албания, по онова време влизащи в пределите на Персийската империя. Ат-Табари споменава за 10 000 души от „банджар, баланджар и други народи“, разселени от Хосров I Ануширван в Азербайджан, но това е стандартно кръгло число и вероятно броят на пленниците е бил доста по-голям. Друга група сувари, вече доброволно, през 558 г. моли Хосров да им даде земи за заселване в Азербайджан. Дали заедно с тях е имало и българи може само да се гадае.


Петър Голийски


Арменската област Сюник през XII–XIII век с означени на нея гаварите Балк и Другия Балк и село Вананд в гавара Голтн.



Топоними южно от Кавказ, свързани с българи, сувари и барсили.



Райони на разселвания на българи южно от Кавказ през II–VI век.



Развалините на крепостта Балаберд („Балкска крепост“ ) в старата арменска област Балк. В съвремено арменско произношение – Багхаберд (Baghaberd).



*Статията е написана въз основа на: Петър Голийски. „Българите в Кавказ и Армения“ (II–X век). София, 2006. https://tangra-bg.org/…/bblgarite-v-kavkaz-i-armeniya-ii-kh…)

8 преглеждания